Агроекология ще се прилага само след обучение PDF Печат Е-мейл

Фермери, които кандидатстват за агроекологични плащания по програмата за развитие на селските райони, задължително трябва да са минали курс на обучение по САПАРД или да предвиждат подобно обучение с проекта си. Това съобщиха експерти от Националната служба за съвети в земеделието, оторизирани да изработват безплатно бизнес проекти по програмата за селските райони до края на 2009 г. По предварителни данни за периода 2007 - 2013 г. за агроекология и необлагодетелствани райони от Европейската комисия и бюджета ще бъдат отпуснати около 780 млн. евро.

Приемът на документи за агроекология се очаква да бъде обявен от разплащателната агенция до началото на юни. Целта на това подпомагане е да насърчи земеделските производители да опазват околната среда, като прилагат задължителните агротехнически обработки. Затова и средствата, които се отпускат, са в няколко направления. Част от субсидиите се насочват към самото обучение на фермерите, които ще работят за опазване на почвите, водите и биологичното разнообразие. Според наредбата за агроплащанията стопаните трябва да представят документ за преминат курс на обучение по агроекология. Ако кандидатът е получавал субсидии по предприсъединителната програма САПАРД, в частта "развитие на селскостопански дейности, целящи опазване на околната среда" или "биологично разнообразие", той има необходимите знания и опит, гласи още наредбата.

Фермерите се поощряват и при екологичното планиране и управление на самите стопанства. Биоземеделието и биоживотновъдството се смятат за изключително перспективни, затова и интересът на българските стопани към агроекологичните плащания са най-големи, обясниха експерти. Субсидии се предоставят още за запазване на генетичното разнообразие, като фермерите получават помощ при запазване на местни породи животни или традиционни български сортове култури. От голямо значение ще бъдат и дейностите, които ще прилагат стопани за земите в териториите от екологичната мрежа "Натура". Те са длъжни да опазват местообитанията на птиците или да прилагат специални мерки за опазване на ландшафта.

Субсидиите ще се дават за пет вида дейности

Агроекологичните плащания включват пет подмерки, по които стопаните могат да кандидатстват за субсидиране. Първата е свързана с обработка и поддържане на земеделските земи с висока природна стойност. По нея ще се приемат проекти за поддържане на затревени площи във високопланински региони, за запазване на местообитания от водолюбиви птици, защитени видове животни или създаване на крайречни местообитания. Минималният размер на тези площи не трябва да бъде под 5 декара.

При втората подмярка се отпускат безвъзмездни помощи за традиционно отглеждане на овощни култури, като градините трябва да са над 3 декара. Средства ще се отпускат и за традиционно животновъдство, когато във фермите се отглеждат застрашени от изчезване местни породи. Планинското животновъдство в зони над 700 м надморска височина също се подпомага.

Останалите две подмерки са за биологично земеделие и за опазване на почвите и водите. Единствено при биологичното земеделие минималният размер на земята може да бъде 1 декар, като за всеки проект стопаните не могат да намаляват размера на обработваемата площ поне за пет години. При отглеждане на пчели минималният брой на семействата е 20, а при планинското животновъдство стопанствата трябва да имат най-малко 50 овце, 10 говеда или 2 коня.
За чисти почви и води годишно се плащат:

* за сеитбообращение по 76 евро на хектар (всички субсидии са за 10 декара)

* противоерозионно поясно редуване на културите - 32 евро

* създаване на буферни ивици срещу ерозия - 27 евро

* прокарване на оттичащи бразди - 26 евро

* противоерозионни междуредия в лози и градини - 103 евро

* превръщане на обработваеми земи в пасища - 192 евро

* подобрителни дейности в пасища - 51 евро

* засяване на почвозащитни растения - 74 евро.

 

Информация от: evropa.dnevnik.bg

 
< Предишна   Следваща >
Joomla Templates and the Joomla Book
“Настоящатият интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носи единствено Институт по зеленчукови култури "Марица" и по-никакъв начин не може да се счита, че тя отразява становища на Европейския съюз”